Грижа за цветята в дома

(P. odoratissimum) е вид с малки бели цветове и стелещи се стъбла, което го прави добро ампелно растение. Вирее добре и на полусенчести места. Листата на мушкатото му ухаят на ябълка и се използват за ароматизиране на сладкиши. Познато и отглеждано повече от 200 години като стайно растение.

Можем да опитаме да си отгледаме този „парфюм в саксия”, който през летните месеци би ни зарадвал с аромата си и красивите си цветове. Полиантесът, по-известен като тубероза, се размножава чрез грудколуковица, която за по-кратко бихме нарекли грудка. Преди засаждането на грудките в саксията, трябва да ги поставим във влажен мъх при температура 25°С, за да покълнат. След това ги засаждаме в почвена смес, съставена от градинска пръст, листовка, компост и пясък. При засаждане през март, растенията ще започнат да цъфтят през август. За да се получи ефектен цъфтеж, в саксия се засаждат по три грудки. В нашите климатични условия туберозата се отглежда до прозорец, на светло и слънчево място с достатъчно проветряване.

Този симпатичен равнец не изисква много грижи и поливане. Обича пряко слънце, дренирани сухи и леки почви. Добре му се отразява торенето през пролетта, преди цъфтежа. Ако се изрежат цветоносните стъбла след края на пролетния цъфтеж, през лятото растението може да зацъфти повторно. За покривно озеленяване да се засажда на субстрати, дебели минимум 10-15 см.

Размножаване. Чрез семена и разделяне на туфите.

Използване.
За скални кътове, за композиции с камък – цъфтящи плочници, цъфтяши стълби и стени; за контрастни композиции на растения с мечовидни или гроздовидни (издължени) съцветия в смесени бордюри.

Отглеждайте го на топло, като през зимата температурата не бива да пада под 15°С. Бананът обича да е на светло, но слънчевите лъчи го прегарят и затова най-подходящо за него е източното изложение. Почвата да бъде винаги влажна, през пролетта и лятото го подхранвайте. Често пръскайте листата. Пресаждай-те само ако е наложително.

Обича добро, но недиректно осветление, като издържа и на полусянка. Преките слънчеви лъчи прегарят нежните листенца на Солеиролия. Температурата през зимата да не е под 7°С и над 21-22°С Почвата да се поддържа непрестанно влажна, а в горещите дни да се пръска всеки ден. Подхранване не е необходимо.

Осветление: Цератостигмата предпочита открити слънчеви места, но може да живее и на шарена сянка.
Температура: Без укритие у нас може да се отглежда само в Южна България и по Черноморието. Най-добре е да се засади на завет, в близост до слънчева стена, която да го пази от течения и ветрове. При продължителна студена зима стъблата измръзват до 2/3 от дължината си, но през пролетта се възстановяват.
Поливане: Цератостигмата се нуждае от поливане през горещите летни месеци.
Засаждане: Растението предпочита варовити почви, въздухо- и водопроницаеми, незадържащи излишна влага. Не понася глинести и тежки почви. Ако случаят е такъв, в изкопаната за засаждането яма се добавят пясък и широколистна листовка или торф и се смесват с почвата.
Размножаване: Със семена и чрез разделяне на храстчето или чрез залагане на зелени резници през лятото. Размножени от семена, растенията започват да цъфтят на втората година.
Особености: Всяка пролет растението трябва да се подрязва до 1/4 от дължината на клонките си.