Как се размножава делфиниум/ралица

Многогодишният вид делфиниум култорум (Delphinium cultorum) се използва за получаване на отрязан цвят заради своите красиви сини изправени класовидни съцветия. Напоследък са създадени сортове с бели, розови и червени цветове. Поставени във вода, цветовете изтрайват 5 – 7 дни. Най-декоративни сортове са: Кинг Артур – с виолетови кичести цветове; Блю Джей – със сини кичести цветове; Галахед – с бели кичести цветове и Астолат – с розови кичести цветове. Делфиниумът се размножава чрез семена и чрез разделяне на растенията. При размножаването чрез семена семената се сеят в сандъчета през март, растенията се пикират пак в сандъчета и по-късно се засаждат на постоянно място. При размножаване чрез разделяне растенията се разделят рано напролет или след цъфтежа. На едно и също място делфиниумът се отглежда 8 – 10 год.

Posted in Градина | Leave a comment

Кога трябва да се берат цветовете на гладиолите?

Съцветията на гладиолите се отрязват с остро ножче, когато най-долните 1 – 2 пъпки са в началото на разтварянето си. В това състояние отрязаните цветоноси са подходящи за опаковане и натопени във вода, те отварят последователно всичките си цветове. При някои сортове обаче отрязаните в този момент цветоноси не отварят цветовете си. Ето защо те трябва да се берат, когато половината от пъпките са се разтворили, което ги прави неподходящи за опаковане и транспортиране. Съцветията се берат сутрин, с 2 – 3 листа, след като се вдигне (изчезне) росата, и се сортират в две качества: I качество – с дължина на стъблото със съцветието над 80 см и с над 12 камбанки на съцветие; II качество – с обща дължина 70 – 80 см и с 8 – 12 камбанки на съцветие.

Posted in Градина | Leave a comment

Как се размножават палмите?

Палмите се размножават чрез семена, но има видове (главно от род Хамеропс, Рафис и др.), които се размножават и чрез издънки.

Семената губят много бързо кълняемостта си, поради което се сеят веднага след узряването. Семената на топлолюбивите видове прорастват при температура 30 – 35°С, а останалите – при 20 – 25°С. Семената на различните видове поникват за различно време. Например най-бързо поникват семената на видовете от род Хамеропс и феникс – за 3 – 4 седмици, а семената на другите видове могат да престоят в почвата година, докато поникнат.

Семената се сеят в сандъчета или в малки саксии, запълнени с дървени стърготини или със смес от стърготини и торф. След като поникнат, растенията се засаждат в саксии със смес от чимова и торфена пръст по равно, като се внимава да не се откъсне семеделът, защото той още дълго време храни растението.

Posted in Грижи | Leave a comment

Мразовец

Родът на мразовеца наброява около 30 вида и е разпространен в цяла Европа, но най-голямо видово разнообразие се среща в Средиземноморието, което показва, че там е бил центърът на формиране на рода. Климатът в този район се отличава с високи летни температури и продължителни засушавания, което обяснява появата на характерния жизнен цикъл. У нас мразовецът расте из влажни ливади, пасища и храсталаци до 2000 м надморска височина в планините и предпланините на цялата страна. Появата на цветовете му е сигурен сигнал, че зимата вече е на път. Затова народът ни мъдро го е нарекъл “кърпикожух”.

Мразовецът е многогодишно тревисто растение, чието стъбло е отчасти скрито под земята. Принадлежи към сем. Liliaceae. Образува грудколуковица с форма на яйце или глава лук, дълга 2-5 см и широка 3-3,5 см, обвита с тъмнокафяви люспи. На пръв поглед прилича на минзухар, но листата му миришат на чесън. На височина достига 10-15 см. Листата му са линейноланцетни, 3-8 см дълги. Цветовете са събрани в снопчета от едно до три, рядко седем. Те са нежно обагрени в бледорозово или светлолилаво, по-рядко бели. Всеки цвят има по шест околоцветни листчета, като външните са по-дълги от вътрешните. Прашниците са жълти. Мразовецът се опрашва от пчели и мухи, които все още изобилстват по време на цъфтежа през август-септември. Любопитното е, че след оплождането завръзът зимува укрит под снега, почвата и люспите на луковицата. През пролетта се появяват листата, които крият в основата си семенната кутийка.

След като в луковицата се натрупат достатъчно хранителни вещества и семената се разсеят, надземната част изсъхва и растението замира до есента. Тази особена жизнена стратегия се е изработила в процеса на еволюцията като средство за избягване на летните горещини и засухата. Тя се среща рядко в природата и е присъща на летните ефемероиди.

Семената на мразовеца имат сладък придатък, който е голямо лакомство за мравките. Те си хапват от него и така осигуряват разпространението на семената.

Posted in Градина | Leave a comment

Салвиния

Широко разпространено растение във водоемите на Европа, Западна Азия и Северна Африка. Описание. Салвинията, или водната лейка, е свободно плаващо растение. Принадлежи към сем. Salviniaceae. Родът наброява 10 вида, от които като декоративно растение се използва Salvinia natans. Понякога растението образува цели килими върху повърхността на водата, като по този начин ограничава достъпа на светлина до другите растения под нея. Същевременно салвинията дава добро убежище на малките току-що излюпени рибки, насекоми и др. Тя е вид папрат, макар че на външен вид силно се различава от своите роднини. Стъблата й достигат най-много 10 см дължина. Салвинията е пример в ботаниката за хетерофилия – образуване на листа с различен вид и функция. От двете страни на стъблото симетрично са разположени по две яркозелени елипсовидни листчета, чиято горна повърхност е гъсто покрита с дебели власинки, които задържат въздуха и не позволяват на растението да потъне. Тези две листчета изпълняват задачата да фотосинтезират и хранят растението. От долната си страна зелените листчета имат кил. Той е разположен по средата на жилката и продължава към листната дръжчица. Заедно с лодковидната форма на листата килът помага на растението да плава във водата.

От долната страна на стъблото, потопено във водата, е разположено третото листче, разделено на тънки кафеникави нишки. То изпълнява ролята на корен и всмуква вода и разтворените в нея хранителни вещества.

Posted in Видове | Leave a comment

Писция – Pistia stratiotes

Произход и разпространение. Наричат я още водна зелка или водна салата. Произхожда от Африка, но е разпространена на много места в тропиците на източното и западното полукълбо. В естествените си местообитания се смята за воден плевел, тъй като бързо се размножава и заема цялата повърхност на водоемите, ограничавайки достъпа на светлина за другите водни растения и животни, а също така пречи и на корабоплаването. Същевременно тя филтрира водата и абсорбира органиката натрупана от рибките и другите водни животни.

Писцията – Pistia stratiotes, принадлежи към сем. Аraceae. Тя е многогодишно тревисто растение, което образува едри, свободно плаващи симетрични листни розетки, до 25 см в диаметър. Листата са обратнояйцевидни, резедавозелени и силно овласинени, с леко вълнисти краища. Те притежават силно изразени междуклетъчни пространства, изпълнени с въздух, които не позволяват на растенията да потънат. Листните розетки имат добре развита коренова система, която може да достигне 20-30 см дължина. Размерът на кореновата система силно варира в зависимост от количеството на хранителните вещества в басейна. Ако такива липсват, кореновата система е мощна, гъста и пухкава, ако има достатъчно хранителни вещества, тя става къса и рехава. Писцията вкоренява изключително рядко. В началото на есента върху растението се появяват миниатюрни изящни бели цветчета с типичната за семейството форма – кочанообразно съцветие, покрито с покривало, наречено спата.

Posted in Видове | Leave a comment

Размножаване на Мурая

Чрез семена и резници можете да размножавате Мурая. Най-добре е семената да се засяват в саксийки с пясък веднага след събирането им, тъй като кълняемостта им с времето се губи. При температура 22-25 °С пониците се появяват за 10-15 дни. Отгледаните от семена растения започват да цъфтят още на втората година, като едновременно с това образуват и плодове. Препоръчва се в тази ранна възраст да се премахва голяма част от пъпките, за да може растението да укрепне. За резници се вземат полувдървенели клонки, подготвят се и се поставят в топло вкоренилище с пясък или перлит. Вкореняването става след 2-3 седмици.

Posted in Грижи | Leave a comment

Как се отглежда гардения

В периода на залагане на пъпките трябва да се поддържа висока въздушна влажност в помещението, като растението периодично се опръсква, но когато започне отварянето на цветовете, впръскването се преустановява, защото довежда до загниване на цветовете и загуба на декоративност. Тогава влажността около растението се поддържа чрез ежедневно обтриване на листата с влажна кърпа.

След цъфтеж обезателно се прави подрязване на гарденията. Клонките й се подрязват на една втора или две трети от дължината им. Премахват се повредените и слаби клонки. Изрязаните части от стъблата може да се използват за направата на резници. По време на вегетацията може да се прави и прищипване на връхните части на младите клонки с цел стимулиране на разклоняването на растението и залагането на нови пъпки.

Posted in Грижи, Пресаждане | Leave a comment

Използване хелиотроп

В тропическа Америка цветовете на хелиотропа се използват за получаване на ароматно етерично масло с дъх на ванилия. То се използва от парфюмеристите при приготвянето на различни скъпи парфюми. За почитателите на аромати името на хелиотропа е често срещано в съставките на парфюми, тоалетни води и сухи ароматизиращи смеси. Изсушени цветове от хелиотроп може да се открият в предлаганите сухи смеси за ароматизиране на вана заедно с лайка, роза, карамфил и лавандула. Това е честа практика по Средиземноморието, където растението е и чест гост в градините

Posted in Идеи | Leave a comment

Използване на стефанотис

За нуждите на парфюмерийното производство от цветовете на стефанотиса се получава 100% чисто етерично масло, което често е съставна част на известни марки парфюми. То е бързолетливо и е установено, че се състои от шест химични съединения, които при комбинирането си дават неповторимия аромат, характерен само за това растение. В козметиката се влага в ръчно изработвани сапуни, соли за вана и лосиони за тяло.
Използва се и в ароматерапията като афродизиак и стимулиращо масажно масло. Добив на масло, освен в родината му Мадагаскар, се прави и на Хаваите, където мадагаскарският жасмин е известен още като хавайско булчинско цвете Наричат го така, защото масово се използва в местните сватбени церемонии.
Вплита се в косите на жените и в ароматни гирлянди за празника.

Цветовете на стефанотиса са много трайни, когато се откъснат, и затова широко се използват от флористите по света при направата на булчински букети, аксесоари и украси на помещения за сватбени церемонии.

Posted in Идеи | Leave a comment